Събития и новини

Как започна моето приключение във вълшебния свят на децата?

Как започна моето приключение във вълшебния свят на децата?

Казвам се Мария Косева и съм на 23 години. Работя в Капела Плей от 2 години и половина.

 

Родена съм в Разград, но израстнах в Исперих – малък град, с доста ограничени възможности. След  седми клас реших да уча в езикова гимназия и тъй като в нашия град нямаше такава, се наложи да се преместя да живея в Разград. Завърших с първи език английски, и втори испански. Още от гимназията бях влюбена в литературата и историята.

Мечтата ми беше да стана журналист, да бъда от хората, опитвайки се да променят нещо, да открият истината, да бъдат полезни на обществото.

Тази моя мечта започна да изглежда все по-реална, когато бях приета на първо класиране с максимален бал в УНСС - специалност журналистика. Бях на седмото небе от щастие и все повече си мислех, че ще успея да стана един достоен журналист. За жалост още след първата година в университета разбрах, че това е изключително непосилна задача за много млади хора в страната ни. След изкарани стажове на няколко места по специалността, от първо лице се сблъсках с действителността на тази професия. Доста време ми отне да приема това за реално и да се откажа от журналистиката в собствената си държава. В хода на обучение разбрах, че това което ми допада повече е сферата на рекламата. Доближава се повече до характера ми, изисква много комуникативни способности, повече въображение и предлага повече поле за изява.

 

      

 

Студентските ми години в София бяха наистина незабравими. След изкарването на стажовете по специалността, реших, че ми е време да започна временна работа, за да мога да спестявам или просто да помагам на родителите си. Моя приятелка от детството, ми предложи работа в детски център Капела Плей. И тъй като винаги съм обожавала децата, веднага се съгласих да опитам. Така започна моето приключение във вълшебния свят на децата. Започнах работа като рецепционист и се влюбих в работата, в самата обстановка, в колектива, в задълженията си дори. Неусетно разбрах, че няма нищо по-приятно от това да накараш едно дете да се усмихне. Работата с деца изглежда на пръв поглед много лесна, но има своите особености. Изисква се огромна концентрация, огромно търпение и изключителна отговорност. Мисълта, че отговаряш за сигурността на деца те задължава и ангажира цялото ти внимание.

Работих година и половина в детския център, след което получих предложение за стаж в рекламна агенция-мечта ми беше отново на път да се сбъдне. Напусках Capella Play доста емоционално.

Осъзнавах, че оставам хиляди спомени зад себе си, хиляди детски усмивки, а колегите ми, се бяха превърнали във второто ми семейство.

Започнах стажа с огромната надежда да осъществя желанието си да се развия в сферата, която ми харесва, но след месец разбрах, че нещата няма да се получат така както очаквах. Това ме накара да се върна отново в детския център, защото знаех, че това е вторият ми дом и винаги съм добре дошла там. Така и стана. Бях посрещната с отворени обятия отново и се върнах на старата ми длъжност като рецепционист.

 

Няколко месеца по-късно получих и невероятната възможност да се развия в тази фирма като ми предложиха позицията на управител на смяна, която аз изключително радостно приех. Приятно е усещането да правиш нещо с желание толкова време и то да бъде оценено. Новата позиция ми вдъхва много кураж и стимул, ентусиазъм и вдъхновение.

С ръка на сърцето мога да кажа, че това място ми е дало шанс да се развия и като личност.

С времето се научих да бъда доста търпелива, научих се, че добре свършената работа винаги се забелязва и винаги е  за твоя сметка, научих, че колкото повече даваш от себе си, толкова повече получаваш. Смятам, че в днешно време рядко човек на 23 години може да получи шанс да се развие в областта на мениджмънта и управлението. Изключително радостна съм, че съм получила тази възможност. Ние в Capella Play сме едно голямо семейство, а децата, които посещават нашия център са наши приятели като се превръщат не просто в част от нашата работа, а в част от нашето ежедневие.

Именно те и техните усмивки са причината да продължаваме да се развиваме и да бъдем  тяхното любимо място за игра. Те са нашата муза и нашият пътеводител към успеха.

Сподели в социалните мрежи